Дори и стотици хора да отричат глобалното затопляне, няма как да се отрече че взаимодействието на човека с природата има ефект над нея. В скорошни изследвания излезнаха интересни открития за това как се променя тя, когато човекът приложи своята дейност.
     The Earth Institute на Колумбийския Университет е публикувал изследване, което открива, че дърветата в Ню Йорк растат до осем пъти по- бързо от колкото дървета от същия вид в неурбанизирани райони близки до града. Последвалите експерименти в лаборатории открили, че различието се дължи на температурните разлики. Понеже градът задържа повече топлина с бетонните си конструкции, средните максимални температури са с до 4 градуса по Фаренхайт по- горещи, а средните минимални с до 8 градуса, в сравнение с провинциалните райони. Често срещани отпадни продукти на човешката дейност в градовете са и азотни съединения под формата на газове. Но лабораторните изследвания доказали, че те не влиаят на разтежа на дърветата.
     Океаноложкия институт „Уудс Хол“ публикува откритие, че водните маси в Океана не се движат така, както се смяташе до сега. Оказва се, че покрай тропическите острови на Пасифика, водните маси от дълбините се изтласткват от мощни течения на повърхността, понижавайки температурата на водата покрай островите и същевременно доставяйки хранителни вещества. Това е добра новина на фона на затоплянето на Океана. Така видове, за които водата ще стане прекалено гореща и бедна на хранителни вещества, ще намират прибежище край тези острови. Едни от най- облагодетелстваните същества биха били коралите, тъй като техните местообитания скоро може да станат неприветливи за тях и за цялата фауна, която създават.
     Проучване на Американски геофизичен институт публикува проучване на белите мечки, кеото доказа, че те са отлични плувци на дълги разстояния. Изследвани са 52 мечки от женски пол, които успели да преминат невероятни разстояния от 100 до 354 километра. Това им отнело между 1 и 10 дни. Някои от мечките са били с малките си, като по- голямата част от тях оцелели пътуването, а за другите мечета не е ясно дали са загинали по време или след пътуването. Предполага се, но не със сигурност, че това е вродено умение на мечките, което са провокирани да използват от увеличаващите се водни площи на северно море. Преди те са можели да си почиват по време на прехода на късове лед плуващи в морето.
     Заключението на тези изследвания би било, че макар ние да експлоатираме Земята безскруполно, тя има механизми да се справя с такива бедствия. Природа се адаптира бързо, но непредвидимо за нас. И все пак тази статия не взима под внимание опасните за човека промени в природата, като периодът на суша или прекомерни дъждове, стопяването на полярните шапки, изстиването на Гълфстрийм и други явления, за които все още няма 100 процентов консенсус сред научните среди.
     В крайна сметка ние влияем на природата и тя има способността да се запази, но до кога? И каква ще е цената, ако продължим да променяме околната среда?