Проблемът на българското земеделие е, че не приема особенната форма на производство- на частно* и не желае да я подкрепя.
Отворете данните от НСИ за БВП на България и погледнете в таблицата „Динамичен ред текущи цени“ (първият лист). Погледнете данните за отрасъла „Селско, горско и рибно стопанство“ през 1997 година. Продуктът е 3,8 милиарда лева, а хиперинфлацията е изключена от изчисленията. Като че ли през тези години всичко върви на долу, но земеделието просперира, при това до толкова, че абсолютните стойности от 1997 година са надминати само през прословутата за земделието 2008 година, като в някои години са до 1 милиард лева по малко. В земеделието има пиков момент, с ръст на брутната печалба в земеделието от 1996 до 1997 от над 1864%.
Причината за ръстът не може да се търси в „добра“ политика, защото тогава е момент на масови протести срещу правителството на БСП, което е свалено. До 21 май, когато Иван Костов встъпва в длъжност Министър председател, има политическа несигурност и период на криза.
Това което наистина е повлияло за бумът е ентусиазмът. Новото правителство дооформя законът за реституцията. Върнати са още земи и техника на собствениците им от преди социализма. Това отприщва вълна на засилен интерес и надежди към земеделието. Вероятно не малък фактор изиграва и безперспективността на всеки друг отрасъл по това време. 80% от държавните предприятия са губещи и затова са приватизирани или ликвидирани. Най- добрата възможност за прехрана през този период е земеделието. Данните от 97-ма година показват, че земеделието е най доходоносно за брутния вътрешен продукт. Тази тенденция се запазва и през следващите 5 години, докато постепенно добивния и преработващия отрасъл не заемат мястото на земеделието, а то се свива, докато през 2007 година достига най ниските си стойности за периода 1997-2011.
Тогава се случва втори пик, втора кулминация на ентусиазма. България е приета като член на Европейския съюз през 2007 година. От Европа се предоставят субсидии. Хората отнова са въодушевени и земеделието достига брутна стойност на печалбата от 4,1 милиарда лева. Желанието на хората бързо се срива и през следващите две години то отново е на ниските нива от едва 2,8-2,9 милиарда лева.
Очевиден е факта, че земеделието в България се движи от малките и средни производители и тяхната нагласа за работа.Те са решаващия фактор за развитието на земеделието, защото двата бума са предизвиакни именно от тях. Забелязва се константното присъствие на едрите и големите производители в рамките на 2,8 милиарда лева. Но както почти всички статистически феномени в България и пиковете на земеделско развитие са предизвикани от идея завладяла маси от българите. Но солидна държавност не се гради на обаятелни идеи. Но защо пък да не се вълзползваме от този бизнес за повече от милиард лева.
Това което липсва на българското земеделие е политика, която да подпомага малкия и среден производител. Тези два случая доказват, че той съществува, но въпросът е колко пъти още ще се втурва, за да се блъсне в стената. Време е да се помисли за дребните стопанства и за тяхното развитие.
*на частно- разпространена форма в разговорния език и в селскостопанския бранш за назоваване на извършване на земделска дейност в малоразмерно стопанство, като втора работа, за допълнителен доход.
Но от друга страна през периода 2006- 2009 година фермерите се умножават с над 20%. През 2007 година 90% от стопанствата са семейни под 5 хектара.
Трябва да се вземе под внимание, че също така най- дребните производители, за които говоря, са почти в сивия сектор, поради безброй субективни и бюрократични причини.
И най- важното е, че в момента има спад на бройката на фермерите, а дребните и средни стопанства са ни нужни, но никой не се грижи на държавно ниво за тях.
