Съдбовни решения в избор на правителства, които да намерят изход от кризата в се проведе през изминалите Събота и Неделя в 3 Европейски страни. Поне така се квалифицира промяната на властта към социалистът Оланд по неговите думи.
     Но резултатите, поне за мен са очаквани. Хората търсят алтернативи. Не вярват на сегашните политици, които често са умерени, изостанали от "добрите" периоди. В период на криза, хората се обръщат към крайните политици. А ако са недоволни от сегашните управници, задължително се поляризират спрямо тях.
     Във Франция президентските избори спечели социалистът Франсоа Оланд. След неуспеха на републиканеца Никола Саркози да се справи с кризата в Еврозоната, той бе сменен от точно обратния по виждания социалист.
     В гръцкия парламент ще влезне крайнонационалистката партия "Златна зора," след като управляващата демократично- лява коалиция на ПАСОК и "Нова Демокрация" изгуби доверието на гърците, с политиката на икономии и следване на европейския спасителен план. Но тъй като никой не успява да вземе мнозинство, ще трябва да се сформира нова коалиция.
     В Сърбия, в двойния вот за президент и парламент, спечелиха двете крайности на политическия спектър, в контраст с управляващата демократична партия. Най- силна подкрепа за правителство получи умерено националистическата Сръбска Прогресивна Партия на Томислав Николич. А водещия във вота за президент е социалистът Ивица Дачич. Но никой от кандидатите не печели пълно мнозинство, затова правителството ще бъде коалиционно, а президентът ще се избере на втори тур.
     Дневник коментира, че Саркози е 11-ият европейски лидер, който губи властта от началото на кризата. Напомням ви, че в Холандия започна политическа криза, а в Белгия тъкмо премина най- дългата в света, която остави държавата без правителство за 481 дни. Управниците се сменят, често падат от власт, но като че ли мечтата на народите, да ги избавят от кризата, е далеч от сбъдване.
     Ясно е, че обществата се хвърлят яростно от единия на другия край на политическия спектър, в търсенето на спасение. Но може би народа е имал представители твърде дълго, за да бъде способен да взема свой решения.
     И как да намери решението в династията на Европейските политически партий, когато те имат едни и същи партньори, имат едни и същи цели, предлагат едни и същи решения. Алтернативата в политическото европейско пространство варира малко, и изборът на народа, колкото и краен да е той, е все между едни и същи.
     Затова съдбата ще почака, докато някой не намери истинското решение на проблемите...

Ето още по темата:
http://idealist.blog.bg/politika/2012/05/07/kakvo-ni-govoriat-izborite-ot-6-ti-mai.950526